Има ли истински хора, , има ли някой тук? Никакъв звук, дори един единствен.Къде са всички, къде отидоха хората от улицата, къде е смехът и забързаният град? Явно останах сама, сигурно всички са някъде другаде. Но къде? Истината е , че с годините те се губят. Времето е като една черна дупка, която засмуква живота, материалното, всички тези стари физиономии, които се усмихват от прашните снимки. осъзнаеш, че ти е писнало от всичките тези фалшиви усмивки и жестове. Да разбереш, че си агнето сред глутница вълци. Да изтриеш фалшивия грим от лицето си, да свалиш маската и да кажеш на света " това съм аз".  Естествено, че съм сама, никой не иска да е себе си, никой не иска да си това, което е. Но това е краят на тази глупава тирада от лъскави думи и блестящи усмивки. Писна ми от псевдо интелигенции, които само пишат колко са добри и колко се обичат. Понякога съм сама, понякога съм с вас, но пак сама. Понякога плача, понякога се усмихвам, но  плача, там вътре в себе си, там някъде дълбоко. Все същата съм си, но вие сте различните. По улиците виждам погледи, празни като душите ви, безсмислени като мечтите ви. Но знаете ли, аз танцувам, пея и се смея. Да там вътре в себе си, там където вас ви няма, където сте само мит или просто овехтяла притча за злобата. Усмихвам се, дори да ме боли, дори се смея на глас, смея се на вас и вашите погледи. Забравихте живота, забравихте моментите, забравихте себе си. Но Простете откровеността, ще се престорим на любезни и ще я загърбим. Вървете си по пътя- аз вървя сама. После само не ме търсете, аз не живея в лъжите ви. Не съществувам в светове на преструвки и мними обожатели. Аз съм там, в света, където всеки ден се боря да остана себе си, там където истинските хора живеят и са над вас и помията ви. Чао, не - сбогом, фалшиви усмивки и овехтели любезности. Сбогом на тази, която искате да бъда, на тази която не съм...

Кога разбираш, че си пораснала? Кога точно настъпва момента, когато захвърляш куклите, за да се качиш на онези убийствени токчета . Ти си голяма вече, умна успяла, в целия си блясък. От 3 години самостоятелна, чак сега осъзнаваш, че държиш света в ръцете си. Трудиш се неуморно, жънеш реколтата на собствения си труд и с всеки изминал ден разбираш, че всеки парцал от мола значи нещо много повече от дреха. Усмихваш се, нали, да точно така. Усмихваш се, защото дори и да не го осъзнаваш, ти си звездата на небето, на която и предстои да заблести така силно, че да заслепи всички други. Колкото и да ти навират в носа "приятелките ти" новите си бижута, коли и смартфони, ти знаеш там вътре в теб, че се спотайва един умен и успял човек. Щастлива си, че приятелят ти те е избра заради умът и чара ти, а не заради големите ти бомби и празната черепна кухина. Денонощно градиш плановете си за бъдещето и следваш всяка стъпка която си начертала собственоръчно върху листите наречени живот.
Сутрин, когато се събуждаш се поглеждаш в огледалото и разбираш истината за себе си. Истината, която крещи в теб колко си се променила, как си помъдряла и готова да взимаш съдбоносни решения всеки ден. Поздравявам те мила, за това, че се пребори със себе си , за това, че разбра коя си всъщност и повече няма да позволиш да те мачкат и да ти казват какво да правиш. Сега гласът ти се чува на далече.
Обичам те мило пораснало момиче, гордея се с теб, целувам те...

  https://www.youtube.com/watch?v=wXhMqDotfLk

Капан за сънища

 Всички я чакаме, всички я желаем, жадуваме всеки миг, това е тя любовта. Но какво всъщност е тя? Ново начало, поредния край на приказка, която е отдавна забравена. И ето че се впускаш пак в тази бездна, знаейки как ще свърши.
 Политаш с главата надолу в пълно съзнание, доброволно. Забравяш всичко преди, затваряш очи и целуваш. Така горещи, тези устни сякаш са отрова, отрова така сладка и горчива едновременно. Събуждаш се - там е той, спи тихо, изражението му е все едно сънува, но какво ли сънува? Не теб- някоя друга дошла от мечтите му, със сини очи и златни коси, сигурно е красива, перфектна , не като теб. 
  И ето го края на бездната, а полетът беше така прекрасен, изпълнен с мечти, сбъднати желания. Докато летеше беше жива, красива и млада, а сега си сама със себе си, опитвайки се да си обясниш сама защо го направи, защо се разби в стената. Е, момиче падна- ще станеш, вярвам. Ставай, работа те чака. Облечи се и извади голямата усмивка, да тази която най ти отива, сложи очарователния поглед ( този, който сразява) и напред, само напред. Блести мое момиче, блести с красотата и ума си, не мисли за нея, за тази неверница, за тази мръсна кучка, която те наранява всеки път- това е слабост, а ти никога не си слаба. Карай всички да мислят защо си все щастлива.
  Ето мина деня идва пак нощта, тогава си толкова хубава, щом те огрее лунната светлина, тогава си най-красива. Тогава засвирват цигулките, сърцето ти пак спира за миг. Отваряш очи- ето го поредният. Отдръпваш се небрежно, но той те иска, иска те до него, все едно не може да живее без теб, без да те целува, без да те прегръща, без да вдишва парфюма ти. Ех, любов колко жестока си ти. Но ти момиче не спирай, бягай напред, тичай за живота си - СПАСИ СЕ!
Не ти е нужен никой, за да си самата себе си, за да живееш в мир. Какво очакваш? Клишираният принц на бял кон, да дойде да те спаси и ще живеете в приказките, прелитаики от роман в роман? Какви глупости осъзнай се, за бога. Много добре знаеш какво ще стане- ще мине някой ден и русокосото момиче ще ти защлеви шамар, после ще се изсмее в лицето ти и ще се обърне горда. Затова върви си, това не е за теб. Не си бездушна кукла, не си марионетката, с която всички си играят, а после остава в мазето на театъра, далеч от сцената,представленията и от хората.
 Душата ти не е просто място, това е твоето място, за това го пази. Лека нощ мило момиче, заспивай утре е денят!

Ден прекрасен, ден слънчев, изпълнен с живот и радости. Колко му трябва на човек- слънцето и глътка въздух, животът е толкова просто устроен. Какво ти трябва на теб, на простия човек, за да си щастлив. Защо се гневиш и противиш , защо ламтиш за това пусто богатство и целия ти живот минава в търсене на недостижимото. Нима не си жив, нима не си здрав?
 Вечната борба -човекът и парите, битката, която разяжда обществото, кара го да се разединява и да се самоизяжда. Не ви ли писна да сте алчни , да мразите и да страдате заради парите. Къде останаха мечтите, къде остана смехът, любовта?

Винаги въпроси, винаги загадки, все едно също- пари, пари, пари. Днес всичко е различно- отношенията, любовта, уважението, всичко е свързано с пари. Личността няма начин да се разграничи, да пробие и да се докаже. Тя уплашена от тази суматоха, от огромната тълпа, готова да я погълне, бяга стремглаво напред, борейки се за свободата си, нехаеща за богатствата на света, търсеща своето място и значение. Моли ви за милост, за новото начало, крещи в лицата ви истината.Ние хората не позволяваме да съществува, убиваме я още в зародиш, надявайки се никога да не се прояви у никого сред нас. В епохата на умните телефони и глупавите хора, никой не признава таланта, изкуството нито дори книгите. Забравихме историята със своите битки и триумфи, забравихме за приказните герои от книгите или просто какво е да излезеш сред природата и да се заредиш с енергия.Човечеството трябва да се върне към началото и да започне да вярва. Да се разграничи от простото си съществуване и да поеме по пътя на науката, на историята, на знанието и да се поучи от своите грешки.

 Моля ви не бъдете тесногръди, не бъдете алчни. Живейте достойно и гордо, защото вие сте тези, които могат да променят света, тези, които пишат страниците на книгата на живота. 

Handmade

Inspiration

Всеки търси своята муза през живота си, всеки търси тази глътка въздух, така нужна за да сме щастливи. Какво всъщност е тя? Може би хубава книга или добра музика, мечтаната работа или просто нещо красиво намерено в интернет. Не започвам този блог напразно, а за да я намеря, да за да намеря своята глътка въздух, която да ме отведе до нирвана- до пълното намиране на съществуването, смисълът на живота. Макар и млада, аз го търся всеки миг. Но нима това не е съществото на човешкия род? В огромната библиотека на нашия генетичен фонд има едно кътче, което се нарича любопитство и там има книги пълни с вдъхновение. Тези книги карат човека да гори, изпълват го със страст и желание за живот. Това е страна , която никога няма да спре да еволюира- винаги напред, никога назад. Ние сме създадени, за да бъдем откриватели на своята собствена съдба. Плавайки през океана на живота срещаме всякакви същества- морски нимфи, готови да ни омаят с песните си, съкровища от дълбините на съзнанието ни, или просто някой тих пристан, където да прекараме и последния миг от живота. Може би еволюцията ни води там, където възможностите са неограничени, а мечтите са само въпрос на само нагласа. Не задушавайте този порив, този вътрешен глас, който крещи там вътре в дълбините на съзнанието. Просто оставете природата да разкрие истинската човешка същност, защото ние сме част от нея, логичното продължение на този идеален замисъл на вселената.