Капан за сънища

 Всички я чакаме, всички я желаем, жадуваме всеки миг, това е тя любовта. Но какво всъщност е тя? Ново начало, поредния край на приказка, която е отдавна забравена. И ето че се впускаш пак в тази бездна, знаейки как ще свърши.
 Политаш с главата надолу в пълно съзнание, доброволно. Забравяш всичко преди, затваряш очи и целуваш. Така горещи, тези устни сякаш са отрова, отрова така сладка и горчива едновременно. Събуждаш се - там е той, спи тихо, изражението му е все едно сънува, но какво ли сънува? Не теб- някоя друга дошла от мечтите му, със сини очи и златни коси, сигурно е красива, перфектна , не като теб. 
  И ето го края на бездната, а полетът беше така прекрасен, изпълнен с мечти, сбъднати желания. Докато летеше беше жива, красива и млада, а сега си сама със себе си, опитвайки се да си обясниш сама защо го направи, защо се разби в стената. Е, момиче падна- ще станеш, вярвам. Ставай, работа те чака. Облечи се и извади голямата усмивка, да тази която най ти отива, сложи очарователния поглед ( този, който сразява) и напред, само напред. Блести мое момиче, блести с красотата и ума си, не мисли за нея, за тази неверница, за тази мръсна кучка, която те наранява всеки път- това е слабост, а ти никога не си слаба. Карай всички да мислят защо си все щастлива.
  Ето мина деня идва пак нощта, тогава си толкова хубава, щом те огрее лунната светлина, тогава си най-красива. Тогава засвирват цигулките, сърцето ти пак спира за миг. Отваряш очи- ето го поредният. Отдръпваш се небрежно, но той те иска, иска те до него, все едно не може да живее без теб, без да те целува, без да те прегръща, без да вдишва парфюма ти. Ех, любов колко жестока си ти. Но ти момиче не спирай, бягай напред, тичай за живота си - СПАСИ СЕ!
Не ти е нужен никой, за да си самата себе си, за да живееш в мир. Какво очакваш? Клишираният принц на бял кон, да дойде да те спаси и ще живеете в приказките, прелитаики от роман в роман? Какви глупости осъзнай се, за бога. Много добре знаеш какво ще стане- ще мине някой ден и русокосото момиче ще ти защлеви шамар, после ще се изсмее в лицето ти и ще се обърне горда. Затова върви си, това не е за теб. Не си бездушна кукла, не си марионетката, с която всички си играят, а после остава в мазето на театъра, далеч от сцената,представленията и от хората.
 Душата ти не е просто място, това е твоето място, за това го пази. Лека нощ мило момиче, заспивай утре е денят!