Ден прекрасен, ден слънчев, изпълнен с живот и радости. Колко му трябва на човек- слънцето и глътка въздух, животът е толкова просто устроен. Какво ти трябва на теб, на простия човек, за да си щастлив. Защо се гневиш и противиш , защо ламтиш за това пусто богатство и целия ти живот минава в търсене на недостижимото. Нима не си жив, нима не си здрав?
 Вечната борба -човекът и парите, битката, която разяжда обществото, кара го да се разединява и да се самоизяжда. Не ви ли писна да сте алчни , да мразите и да страдате заради парите. Къде останаха мечтите, къде остана смехът, любовта?

Винаги въпроси, винаги загадки, все едно също- пари, пари, пари. Днес всичко е различно- отношенията, любовта, уважението, всичко е свързано с пари. Личността няма начин да се разграничи, да пробие и да се докаже. Тя уплашена от тази суматоха, от огромната тълпа, готова да я погълне, бяга стремглаво напред, борейки се за свободата си, нехаеща за богатствата на света, търсеща своето място и значение. Моли ви за милост, за новото начало, крещи в лицата ви истината.Ние хората не позволяваме да съществува, убиваме я още в зародиш, надявайки се никога да не се прояви у никого сред нас. В епохата на умните телефони и глупавите хора, никой не признава таланта, изкуството нито дори книгите. Забравихме историята със своите битки и триумфи, забравихме за приказните герои от книгите или просто какво е да излезеш сред природата и да се заредиш с енергия.Човечеството трябва да се върне към началото и да започне да вярва. Да се разграничи от простото си съществуване и да поеме по пътя на науката, на историята, на знанието и да се поучи от своите грешки.

 Моля ви не бъдете тесногръди, не бъдете алчни. Живейте достойно и гордо, защото вие сте тези, които могат да променят света, тези, които пишат страниците на книгата на живота.